На светско събитие преди няколко седмици ме попитаха с какво се занимавам. Отвърнах, че водя обучения по личностни умения и получих изненадано изражение:

– Как? Та ти си толкова млад? Ако някой ще ме учи, да речем на комуникация, искам той да има над десет годишен опит в топ-мениджмънта “Communications”.

А аз нямам.

О, ужас!

*Цитирам по памет. Не знам какво точно имаше предвид господинът с думите “Management в Communications”.

И така, допускам, че в момента вие се питате същото. Как така водиш обучения, като нямаш опит 10 години на мениджърска позиция?

Отговорът: имам 10-те години опит в преподаване и там ми е силата.

Ахаа, това била работата.

Замислих се се що за човек, който е top-level мениджър, ще започне да се занимава с обучения? Нали е мениджър? И ако има този опит – защо вече не работи на същата позиция? Напуснал ли е, уволнен ли е? Не е ли бил достатъчно добър? Усетил е, че това не е за него?

Нещо не е наред, не мислиш ли?

При всеки случай има нещо гнило в това топ-мениджърът да води обучение в сферата на меките умения.

За да е ясно, нямам нищо против хора от бизнеса да водят обучения в сферите, в които работят. Да речем – кой по-добре ще ни научи на правото от юрист? Или как ще научим счетоводство, инженерни науки, програмиране – без съответния специалист?

Счетоводство? Стой далеч от мен!

Насочвам вниманието към сферата, в която работи нашият екип – личностни умения, общуване, постигане на цели, мотивация, психология. Съответните специалисти по, да речем, работа в екип, не са хора, които просто са работили в завод 40 години.

“Ама аз бях началник склад.”

Това са хора, които са осъзнали същината на работата в екип, нейните ключови проявления, характеристики. Заедно с това, те имат широка база от знания за различни организации, различни видове работа, видове екипи, социални и групови процеси. И най-сетне, те следва да знаят каква е методиката за учене на подобни умения. Защото не всеки, който умее нещо добре, умее да го преподава.

Вярно е…

Според мен ключът е в призванието. Призванието да бъдеш преподавател, учител, да помагаш на хората. Уви – обграждам се с такива хора. И не, някои от тях нямат опит по 10 години на мениджърска позиция. Имат нещо много по-важно: нюх и желание да преподават. Не да взимат парите на нищо неподозиращите люде, нито да усвояват грантови схеми. Искат да преподават, обичат да го правят и са адски добри в това.

И са фотогенични…

Предлагам ви да помислите за призванието и професионализма. Може би е важно и двете да присъстват във висока степен, или поне на това разчитаме ние.