Като водещи в първия IT университет у нас, пред нас се откриха чудесни възможности за работа с млади, интелигентни хора – комбинация, която в днешно време се среща все по-рядко.
Първата в поредица от 9 теми бе “Комуникативни умения” и в този блог-пост ще представя накратко какво се случи и кой – какво научи.
1. Какво направихме?
Два часа и половина (по график, иначе близо четири) интерактивни упражнения и теория, и пак упражнения и пак теория. То не бяха Джо и Хари, не бяха модели на комуникация, не бе чудо. Като за IT специалисти бяхме подготвили повече алгоритми и процеси, което се оказа чудесен дидактичен подход.

Уви, не бяхме в голямата зала…
2. Какво научиха участниците?
Надяваме се, че предадохме няколко важни послания, свързани с общуването. Основното: общуването е двустранен процес и ние следва да сме активната страна, ако искаме да постигнем резултат. Пасивната надежда, че общуването върви безпроблемно и че всеки разбира това, което казват останалите, може да ни вкара в капан. Питай, изяснявай и внимавай с обратната връзка.

True story…
3. Какво научихме ние?
Работата в голяма група винаги е предизвикателна. Наложи се да приложим невероятни импровизации и дори фокуси от цирка, за да пригодим учебната зала за нашите цели. Надявам се, че сме успели да извлечем максимума от създалата се ситуация, а тя никак не бе розова: фиксирани чинове, компютри и монитори по тях, твърде малко място за разместване. Отгоре на всичко залата е разделена на две части с тухлена стена между тях!

Тухлена стена, приятели…
Добрата новина е, че щом участниците са добронамерени, всичко върви лесно и гладко. Щастлив съм да работя с екип от позитивно-мислещи професионалисти (също рядка комбинация), които успяват да сътворят чудеса дори от най-заплетената ситуация.
А за участниците остава само да се забавляват и да очакват с какво ще ги изненадаме следващия път.
И за да завършим позитивно, по мъжки, според стара IT традиция, ви представяме: жена.