След седем години активна преподавателска дейност съм наблюдавал и изпробвал различни стилове на взаимодействие с учащите. От темите, по които съм преподавал (компютърни умения, китара, вокално майсторство, презентационни умения, комуникация, етикет и маниери, стайлинг, психология) съм видял основно два подхода: улесняващ и затрудняващ.
За тези от вас, които познават в дълбочина различните теории за учене и преподаване, за това как се формират знанията, за влиянието на когнитивните способности: тази статия разглежда въпроса концептуално, а не психологически. Ще обърна внимание на двете концепции за отношенията учител – ученик и ще заявя пристрастията си към едната. Първо – общоприетата.
1. Улесняващ подход: ученикът трябва да бъде предразположен да учи.
Основни представители: Меките мерки на ЕС, интерактивните обучения по личностни умения.
Ключови фрази:
– адаптиране към индивидуалния начин на учене
– индивидуален подход
– асертивност
– деликатност
– бързи учебни резултати (благодарение на ефективността на подхода).
Презумпция: всеки е различен и заслужава да се обърне внимание на индивидуалните му учебни потребности. Някои предпочитат да учат пишейки, други гледайки, трети слушайки, четвърти – правейки и пр.
Основна концепция: с учащите следва да се подхожда деликатно, така че да не бъдат отблъсквани от учебния материал. Ако не са мотивирани да учат (по каквито и да е причини), то мотивацията трябва да се създаде или поне да се засили у тях. Да се избягват “сухи” теоретични материали, които никой не иска да слуша. За предпочитане са активности, които карат учащия да се чувства ангажиран и по възможност да се чувства успешен, да се затвърждават успехите му. По този начин се създава мотивация за учене.
Очевидно е защо този подход е предпочитан (и става все по-популярен) – той се харесва на учащите.
2. Затрудняващ подход: ученикът трябва да се бори с всички сили да бъде допуснат до учебната зала.
Основни представители: занаятчиите от миналото.
Ключови фрази:
– Мотивация за учене.
– Безкомпромисност.
– Преподавателски подход.
– Бавни и постепенни учебни резултати. Търпение.
Презумпция: високият стандарт се преследва без оглед предпочитанията на учащия. Улеснявайки ученика, предподавателят всъщност го заблуждава.
Основна концепция: учащият следва да докаже своята мотивация за учене и постигане на високи резултати. Вместо улесняван, той трябва да бъде затрудняван, за да се изпита готовността му да усвои умението. Известни са случаи на чираци, които са били подлагани на физически и психологически тормоз в продължение на години, докато заслужат привилегията да служат на даден майстор. Макар в ХХI в. какъвто и да е тормоз да е изключен, на изпитанията все още се гледа с добро око.
В началото на преподавателската си кариера бях убеден в преимуществата на улесняващия подход. Развих уменията да предразполагам своята аудитория и така да печеля симпатиите и съответно високата им оценка. С времето обаче мнението ми се промени, защото започнах да виждам, че въпреки високите оценки на преподавателския ми подход, много хора си тръгваха от обученията, без да са научили достатъчно (все нещо, но определено не достатъчно). Дадох си сметка, че научаването изисква определена вътрешна мотивация и с най-добрите си намерения преподавателят е способен само да я изкара на бял свят ако я има. Без дори капка вътрешно желание у учащия, процесът на учене е обречен.
Имайки своята преподавателска практика, не мога да устоя на изкушението да приложа пример от сферата на личностните умения.
Честа заявка към екипа ни е темата “решаване на конфликти”, с обичайното изискване да преподадем на учащите инструментариум, чрез който лесно да преодоляват конфликти. Такива инструментариуми съществуват, благодарение на американците (известни със стремежа си да опростяват всичко).
Типично за американците.
Заблудата, че този инструментариум би бил от полза някому, може да се очаква. Признавам, че е изкушаващо с пет правила, написани на един лист, човек да се имунизира от негативните последици на конфликтите.
За жалост, ситуацията, която обичайно срещаме, изглежда по следния начин. Хората, които следва да усвоят инструментариума за справяне с конфликти, още не умеят да общуват: да се изразяват правилно, да изказват непредубедено мнение, да следят сигналите на отсрещната страна, да спазват социалния протокол, да усещат неловките ситуации и пр. Освен тези общи комуникативни умения, не у всеки се намира способност да се справя с проблемите си, да не пренася грижите от едно място на друго, да се грижи за самочувствието и психическото си здраве.
“Не мога да ти помогна, аз съм просто бисквитка.”
Човек, който все още не умее да общува и да се грижи за собствените си емоции, е твърде далеч от усвояване на други, надграждащи умения (справяне с конфликти, лидерски подход и пр.). И тъй като нито едно от тези психологически умения не е лесно или бързо за усвояване, склонен съм да мисля, че ако честно призная на учащия “имаш твърде много да учиш, преди да стигнем до конфликтите”, няма да постигна какъвто и да е успех.
И точно там е ключът. Ключът, заради който все по-често съм откровен с учащите, макар това да не им допада.
Нищо повече.
Не моят успех е това, за което трябва да се тревожа. Учащият следва да изпълни своя дял от сделката. Неговият успех е заложен на карта, не моя. Ако преподам калпав инструментариум и удовлетворя някого за кратко, това не ме прави успешен. Прави ме измамник.
Ако обаче откажа на човека лесния и лъжлив път към съвършенството и вместо това го подложа на дълги, тягостни, понякога унизителни учебни занимания по базовите дисциплини, тогава печелим двойно. Първо, печели ученикът: ако се откаже – не си е прахосал времето; а ако издържи – значи наистина това е пътят за развитието му. Печеля и аз: работя с истински мотивиран човек.
Trainer.bg по време на обучение.
Разбира се, причините да се избере лесния подход са много (най-често от финансов и времево-организационен характер). Това не го прави предпочитан. Избирам затрудняващия подход и се надявам тези, които се учат при мен, да го оценят положително.
Позитивният завършек
Все още имам достатъчно години пред себе си, за да усъвършенствам подхода си. Може би да комбинирам най-доброто от двата подхода или да открия трети, различен. Времето ще покаже.