Преди да четете надолу, моля, отговорете на въпроса: що е хумор?

Въпрос, почти толкова забавен колкото “А какво е това, за Бога?”

Опитайте да дефинирате това понятие, с което (сигурен съм) сте се сблъсквали не веднъж. Като се започне от вицовете за милиционери и политическите анекдоти, заради които – допреди 25 години – хората са влизали в затвора и се стигне до сайта 9gag, в който милиони тийнеджъри (и не само) прекарват часове наред, хуморът е неизменна част от живота ни.

Е, има и по-сполучливи картинки, но усилието си струва.

Хуморът е пресечната точка между социалното, психологическото, нравственото (моралното), забавното, обидното, интелектуалното… Той е социален феномен, защото по-често се случва в група, и психологически – защото има известни разлики в това, което намираме за смешно.

Една от първите картинки, които Google показва, при търсене на “хумор”.

Понякога възпитанието оказва роля върху това, което възприемаме за смешно, или шегите, които разказваме. Образованието и социалната среда оказват същото влияние. Интелектът безспорно е белег на хумора (или обратното – чувството за хумор е присъщо на острия ум). Най-смешните и забавни теми често са тези, които са на границите на морала и ценностите ни. Хуморът има нужда от изненада, за да се задейства и от спокойствие, за да се преживее.

Универсален повод за смях.

Въобще – хуморът е насред всичко това. Една от ключовите, възлови точки, които разкриват що за хора сме и що за общество, морал, възпитание, вкус сме изградили.

Сигурно ще си помислите, че – щом е така – сигурно феноменът, познат като “хумор”, е обект на силен научен интерес, съпоставим с търсенето на златния град на маите или на свещения граал.

– Кажи някой виц? – Двама тръгнали да търсят съкровище…

За жалост това е твърде далеч от истината.

Започвайки своето изследване на хумора, не можех да избягам от странното усещане, че хуморът е някак недооценен.

Според Psychology Today:

Хуморът се смята за несериозна тема. Учените винаги се грижат трудът им да се уважава, а изследванията относно хумора се смятат за не достатъчно престижни. Хората смятат, че има много други, наистина важни въпроси, които трябва да опитаме да разрешим.

Аз взех друго решение и се впуснах в дебрите на тази забавна материя, с която – уверявам ви – шега не бива! Ако съм успял да привлека вниманието и интереса ви към хумора, каня ви …

…на световното по черен хумор.

Шегувам се.

Каня ви да споделите ентусиазма ми, като разгледате изследването ми на тема “Хумор, стрес и социална подкрепа”, създадено с помощта на колегите от Trainer.BG и на катедрата по психология в СУ. В него проучих мнението на 160 души и направих статистически анализ на резултатите.

ФАЙЛ (PDF): ХУМОР, СТРЕС И СОЦИАЛНА ПОДКРЕПА

Между другото, стигнахте ли до задоволително обяснение на това що е хумор? Ако не сте – не се притеснявайте, почти никой (от много столетия) не е отбелязал значителен напредък в разгадаването на същността на понятието. Ако пък вие сте човекът, успял да обясни с прости, но изчерпателни думи какво е хуморът, честито! Ще ви предложим за нобелова награда.

Няма страшно 🙂

И за завършек, ето нещо, което намирам за забавно: