Здравейте!

Мразя да говоря по телефона. Освен когато съм влюбен. При всички останали случаи телефонният звън е едно от най-страшните събития през деня. И това не е, защото не обичам своя рингтон, нито защото съм социопат. Причината е, че често разговорите са по-дълги от необходимото.

За теб, телефон!

Ако сте като мен и смятате, че останалите ви губят времето в излишни  телефонни разговори, предлагам да организираме клуб на aнти-телефонистите. В нашия клуб ще е валидна следната телефонна диета:

1. Намалете мазнините!

Моля, избягвайте да започвате разговора със “Здрасти, как си?”

Учтивостта е хубаво нещо, когато е последователна. Ако ви интересуваше как съм, щяхте да ми се обаждате всяка седмица. След като не сме се чували от година или дори никога, да започнете разговор с този въпрос е излишно. Звучи изкуствено и ме оставя с усещането, че ще искате услуга.

Особено в неделя или след работно време.

Вместо това…

Стъпка 1: Започнете разговора със “Здравей, обаждам се във връзка с (…).Имаш ли минута да го обсъдим?” Така показвате, че цените времето ми, за което ще бъда много благодарен. Ако нямам време, ще ви го съобщя и ще се уговорим кога да се чуем.

Стъпка 2: Ако отвърна положително, в прав текст заявете за какво се обаждате. “Ситуацията е такава и такава… Обаждам се за съвет/с молба/за да те инфомирам и т.н”.

Когато изгладим тези начални стъпки, можем да пристъпим към…

2. Организирайте времето си на малки порции!

Обмислете какво ще кажете и го кажете кратко и ясно. Ако трябва си го напишете предварително. Толкова кратко, колкото е възможно и толкова ясно, че да го разбера от първия път. Задавайте уточняващи въпроси “Разбра ли?”, “Какво мислиш?”, за да сте наясно доколко успешно тече общуването.

Никой не го е грижа за времето ми ;(

Един малък тест:

Ако ви се налага да обяснявате какво сте казали, без да съм ви попитал, положението не е розово.

Пример: Относно срещата ни утре, нали… в смисъл… за 14:00 ли остана? Понеже не разбрах точно…

А колко по-лесно би било:  Относно утрешната ни среща, за 14:00 ли се разбрахме?

Мед ми капе на сърцето! Толкова кратко и ясно…

3. Консумирайте с мярка!

Дайте си сметка, че телефонното повикване може да е също толкова досадно, колкото и повикването на живо. Как бихте се почувствали, ако някой постоянно вика името ви? Първият път може да е ласкателство, но след това ще стане досадно.

С телефоните историята е същата.

Ако ми се обадите и отклоня обаждането, значи моментът не е удобен. Няма смисъл да звъните отново след няколко минути. Когато имам възможност, ще ви върна обаждането поласкан, че сте се сетили за мен.

Ако ми се обадите и не успеете да се свържете, може да съм на работа и да съм изключил звука на телефона си. Подсказка: изключил съм звука му точно, за да не ме смущават обаждания.

Нарочно беше, съжалявам.

 

В този случай, ако знаете, че съм записал номера ви, бъдете спокойни. При възможност, ще върна обаждането. Ако обаче имате съмнение, дали номерът ви ми е познат, направете друго. Изпратете съобщение, в което кратко описвате защо ме търсите, след това се подпишете. Отново, ще върна обаждането при първа възможност. Благодаря.

И накрая, ако попаднете на гласова поща…

Гласова поща? Майтапиш се.

… просто оставете съобщение. Когато го чуя, ще върна обаждането. И ще ви бъда много, много благодарен, че не прескачате тази стъпка.

На никого не помагате, записвайки: “Уф, набутах се…” или “Да бе, след сигнала, я си гледай работата…” Имайте вяра в моята добронамереност – ще прослушам съобщението.

Hasta la vista, voice mail !

Искрено и лично:

Това са три прости правила за телефонна диета. Ако ги спазвате, ще подобрите драстично ефективността на телефонирането си. Защото не е нужно да си влюбен, за да ти е приятно да общуваш, нали?

Който желае, свободен е да провежда дълги телефонни разговори. Знайте само, че стегнатото и добре организирано общуване по жицата има един прекрасен, незаменим благотворен ефект. Остава повече време да се виждаме на живо, да се усмихваме едни на други, да си казваме “Наздраве” и куп други забавни неща.

Какво повече може да иска човек?

And, back to work…