Събуждам се сутрин и първата мисъл ме отвежда към списъка със задачи, които трябва да изпълня днес. Опитвам се да си направя закуска, но си мисля колко ще е неприятно в пълното метро. Набързо закусвам, но ми става тежко на стомаха. Мисля, че трябва бързам, за да не закъснея за работа и колегите отново да ме чакат…
Мисли, мисли и само мисли. За жалост, никак не ни помагат. Точно обратното, когато си представяме какво е било или какво ще бъде, изразходваме ценна психична енергия. Дори не може да се каже, че развиваме умствения си потенциал, а най-много, че се разсейваме от скучното занимание в момента.
Но дори това да е случая, чувството на щастие намалява. Изследване, проведено по целия свят, е получило данни, показващи кога хората се чувстват щастливи и каква роля играе способността да фантазираме. Резултатите показват, че хората изпитват щастие, когато мислите им са насочени в настоящия момент – тук и сега. Да си спомняме за хубави моменти от миналото или да си фантазираме за такива в бъдещето може би оказват положително влияние върху усещането ни, но не повече от моментите, когато сме фокусирани тук и сега.
След като науката потвърди факт известен на хората от столетия насам, можем – без да се притесняваме, че си повтаряме нелепи неща – да се насладим и обърнем внимание на изрази така познати, но за жалост неосъзнати.
”Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде.”
„Единствената разлика между миналото и бъдещето е настоящето.”
„Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре.”