В ежедневието се случва да родим идея, която бързо да отхвълим. Тя може да е свързана с решаване на проблем, стартиране на бизнес, разговор с приятел. Отначало идеята ни се струва креативна и нестандартна, а възможността да я реализираме ни доставя приятно вълнение. Преди да сме започнали действия за нейното осъществяване се замисляме дали има смисъл. Нейната неконвенционалност започва да ни притеснява. Споделяме я с някого и той потвърждава породилите се съмнения. Това ни подтиква да си кажем, че сигурно ‘не струва’ и бързо я забравим. Без да искаме се озоваваме в позиция, в която преценяваме на какво сме способни според постиженията на хората около нас. А нашите безсмислени идеи биват открити от други, които благодарение на тях се превръщат в героите на деня (понякога века). За тях обществото обича да казва „има ли са късмет”. Ето какво казва американският писател Хенри Милър за тези ‘безсмислени идеи’:
“Този тайнствен елемент наричан “чиста безсмислица”, носи вкуса и аромата на онзи по-голям и непроницаем свят, който обитаваме заедно с всички небесни тела, думата безсмислица е една от най-смущаващите в нашия речник, натоварена е само с отрицателни качества като смъртта, никой не е способен да обясни безсмислицата, тя може само да бъде посочена. Ако кажем освен това, че смисълът и безсмислицата са взаимно заменяеми, само ще се впуснем в подробности, безсмислието принадлежи на други светове, други измерения и жестът с който понякога го отхвърляме, решителността , с която го пропъждаме доказват смущаващата му природа. Това, което не може да се включи в ограничената структура на нашето разбиране, се отхвърля. Така могат да се забележат неподозирани сходства между дълбочината и безсмислицата.”