Дори да не си признаваме, малко неща носят такова удоволствие като възможността да споделим нещо за себе си. Лесно обаче този приятен и искрен порив може да се превърне във фрустриращо преживяване. Сигурен начин за това е усещането, че на нашия слушател не му е особено интересно. След този момент може да последват различни реакции – от даване на възможност на другия да сподели какво го вълнува до трайно прекъсване на взаимоотношенията.
Скучен разговор
А какво да правим, когато се намираме в позицията на слушател? Дори да водим интересен разговор, понякога имаме по-важни за нас неща, които пречат на ефективното слушане. А не винаги е възможно да споделим, че моментът не е подходящ за разговор, без да обидим човека отсреща. В подобни екстремни ситуации има няколко основни невербални сигнала, за които можем да внимаваме. Това са действия, които извършваме несъзнателно, но в повечето случаи интуитивно се долавят от събеседника и издават неангажираността ни в протичащия разговор. Например действия като:
– „заиграване” с химикал,
– постоянното оправяне на гривна, верижка на часовник.
– липса на зрителен контакт
– издаване на звуци като пуфтене
– досковане на части от тялото (уши, уста).
Лесно може да предотвратим използването на тези действия, ако насочим вниманието си върху тях. За това е нужно в процеса на слушане да си зададем въпроса „Слушам ли ефективно?” След като сме направили съзнателни несъзнателните действия и жестове, можем да се заемем с предприемането на действия, които да подобрят процеса на слушане. Някои основни съвета са:
– поддържане на зрителен контакт
– кимане, показващо разбиране и следене на мисълта на говорещия
– насочено към събеседника тяло
така се прави
С тези първи крачки може човек да започне своя път към развиването на умения за ефективно слушане, което е ключово затова доколко желани събеседници сме за разговор и компания. За по-подробен и интерактивен поглед върху темата за общуването може да посетите нашето обучение по „комуникативни умения”.