Изглежда, че животът е импровизация (най-висшата форма). По-цветен отколкото можем да си представим и по-сложен, отколкото можем да предвидим.

Не ми напомняй…

Впускайки се в дебрите на импровизационния театър (impro-theater) открих няколко урока, които могат да послужат като универсални принципи на живота. Ако се съгласите с Шекспир, че животът е сцена и всички сме актьори, тази статия може да ви бъде особено полезна.

Ако пък имате резерви – остава ви едно приятно четиво.

Театър импровизация е развитие на сюжет без сценарий, най-често по идеи от публиката. Актьорите се впускат в сцената, без да имат представа кой – какво ще играе, какъв ще е сюжетът и как ще завършат. В случай, че това звучи като детска игра – такова е, но не се заблуждавайте – хиляди хора по света посещават импро-представления и остават много доволни. Защото представлението винаги се получава.  И след като животът очевидно е без сценарий, струва ми се подходящо да почерпим малко мъдрост и умения от тази театрална форма.

Публиката също участва.

Добрият краен резултат не е следствие на блестяща актьорска игра (макар тя да има своята стойност), нито на хаос. Спазването на малък брой основни принципи гарантира доброто развитие на импровизираната сцена.

Ето някои от тях:

1) “Да, и…”

Основен принцип в импровизацията е да се съгласяваш с идеите на колегите на сцената. Ако някой реши спонтанно, в средата на действието, че трябва да играете балет, най-разумното е да се съгласите с него.

Става дума за подкрепа – да подкрепиш идеята, играта на другите, да се впуснеш с тях, без да им противоречиш. Все пак всичко е игра.

Ако това звучи налудничаво – постоянно да се съгласяваш – погледнете от другата страна: какво би станало ако отказваме? Да не се съгласиш с предложение, означава, че имаш по-добра идея и държиш тя да бъде реализирана. Обзалагам се, че познавате поне няколко души, които са готови на всичко да наложат своите идеи и предложения. Но кой обича такива хора?

2) Развитие на герой

В повечето импровизирани сцени нямаме представа кои са главните действащи лица.

Аз ще съм Батман, ти ще си Робин, а Пешо ще играе момичето.

Ето защо първата работа на добрите актьори е да представят героя си на публиката, давайки достатъчна информация за себе си и партньора на сцената. Ако се спазва принцип №1, партньорът ще се съгласи с начина, по който го представим, а и ние ще приемем с готовност идеите му за нашия герой. Не е ли това начинът, по който се развиват взаимоотношенията по принцип? Имаш представа за себе си и за отсрещния. Той също има някакви представи и в развитие на отношенията, развивате тези представи един за друг. Приятелите ми ме създават според това как ме виждат, аз също ги създавам и така нататък.

3) Вместо въпрос – предложение.

Слушай.Разбери.Действай.

Всеки уважаващ себе си импровизатор ще потвърди, че ако на сцената задаваш само въпроси, не помагаш никому. Не защото въпросите са лошо нещо, а защото прехвърлят топката към събеседника – той трябва да измисли отговор (помнете, тук е импровизация и нищо не е ясно поначало). Вместо да питате и да чакате партньора да доразвие сцената, отговаряйки на въпросите, по-добре да предложите нещо.  Представете си, че опитвате да изпълните дадена задача със свой колега. Приятно е ако всеки подхване част от задачата и двамата участвате в изпълнението. Ако обаче единият само пита – кое какво е, кое как да стане, това аз ли да го свърша – бързо става досадно.

И накрая, но не на последно място, принцип, на който много държа.

4) Мислете за сюжета, а не за героя си.

Мислете мащабно.

В театъра е нормално да има конфликти, класово разделение, статуси, влюбени и разлюбващи се – това е, което прави сцената интересна. Отговорност на актьора е да бъде готов да изиграе както господаря, така и слугата; както щастливо влюбения, така и отхвърления; както убиеца, така и жертвата. Сцената го изисква. За новаците това е неочаквано – никой не иска да бъде убит още в началото на действието или да бъде отхвърлен от любимата. Но това се случва и спазвайки принцип №1, актьорът се оставя да допринесе за сцената, дори с цената на това героят му да загуби.

Не ви съветвам да се оставите да бъдете убити в истинския живот, а приканвам към нещо по-голямо. Да мислите повече за стойността, отколкото за ролята. По-важна е стойността на взаимоотношенията между двама души, отколкото единият непременно да спечели. По-важна е стойността, която създаваме за клиентите, отколкото желанието да наложим мнението си. По-важна е стойността, която носим на останалите, отколкото стремежа да им се харесаме на всяка цена.

Животът е импровизация и по думите на Шекспир всички сме актьори. Ако спазваме няколко прости принципа, ще се наслаждаваме повече на взаимоотношенията си с околните. Ще се съгласяваме с тях, а те ще подкрепят идеите ни. Ще се развиваме едни други и ще градим обща стойност. Защото какво е животът, ако не възможност да допринесем с нещо на околните?

Животът е игра…